Приветствайте провала за бизнес растеж

Интервю на Елла Уилсън, стратег „Съдържание“ в Бизнес съвета на Форбс, с Невен Дилков, основател и изпълнителен директор на Нетера

  

Елла: Обожавам тази тема. Наистина я обичам. Мисля, че това е нещо, което всеки може... Ние всички можем да се научим как да го правим, без да се чувстваме ужасно. Защото е толкова... очевидно. Понякога се проваляш.

Невен: Ако не се проваляш, значи не се опитваш достатъчно. Трябва да кажа, че аз не съм добър в провалянето. Не съм добър губещ. Не обичам да се провалям. Предполагам, че никой не обича. Е, може би някои хора са по-добри в това, но аз не съм от тях.

Елла: Същото е и при мен. Добре, кажи ми... Ти не обичаш да се проваляш. Аз не обичам да се провалям. Никой не обича да се проваля. Но защо е важно човек да се проваля?

Невен: Първо, благодаря ти, че избра тази тема и че я харесваш, защото мисля, че е много важна и всеки може да извлече полза от нея.

Започнах бизнеса си преди много време, преди почти 30 години. Много неща са се променили оттогава, включително и мисленето ми за бизнеса и начина на правене на бизнес като цяло. Но това е един от ключовите уроци, които съм научил. И честно казано, намирам го за доста обнадеждаващ и започвам да му се наслаждавам. Мисля, че това е един от най-важните уроци в бизнеса.

Успехът е страхотен. Прекрасно е да печелиш. Всеки обича да успява. А когато си щастлив, обикновено предполагаш, че си направил всичко правилно. Но ако си направил всичко правилно, няма място за подобрение. Следователно не се учиш от успеха.

Това е заблуда, разбира се. Възможно е да се учиш от успеха; трябва да се върнеш назад и да видиш защо си успял и да направиш поне някакъв анализ, за да се увериш, че не е било просто късмет.
С провала е различно. Когато се провалиш, това те принуждава да мислиш, да преосмисляш и да преоценяваш. За хората, както и за животните, е естествено да се учат от грешките. Това е начинът, по който работи еволюцията. Така че, това е напълно естествено. Нека използваме тази практика и да се учим от нея.

Вярвам, че има различни начини да се провалиш. Не е просто един вид или еднократен акт. Тук искам да обсъдя два от по-интересните типа провал. Първият е, когато работиш, подготвяш се, вземаш решения и правиш каквото трябва, след което се проваляш.

Тогава започваш да си биеш главата и да мислиш – защо не направих това, защо не направих онова. Което е опустошително. Обаче ако мислиш упорито, осъзнаваш, че не би могъл да направиш нищо по-добре. Ако можеше да се върнеш назад във времето и разполагаше със същата информация, която си имал тогава, дори и с целия си последващ опит, щеше да направиш същото. В един момент си даваш ясна сметка за това.

В такава ситуация няма смисъл да се самообвиняваш. Направил си най-доброто, това е. И тогава интересната част не е решението да спреш да се самообвиняваш. Много хора биха стигнали бързо до това заключение.

Интересната част е да осъзнаеш нещо съвсем различно – че ти ЩЕ се провалиш. Каквото и да правиш, независимо колко се подготвяш, в реалния живот не всичко зависи от теб. Така че рано или късно ще се провалиш. Затова е много по-добре да свикнеш с тази идея и да се подготвиш, когато ти се случи. Подготви се за успех, но също така се подготви за провал. Няма нищо лошо в това.

Елла: Това ми харесва.

Невен: Точно така. Лесно е да се подготвиш за успех – пишеш си поздравителната реч и се чувстваш добре. Обаче подготовката за провал изисква малко повече умения.

Един от любимите ми бизнес автори, Насим Талеб, е създал Теорията за черния лебед. Той извежда тази идея до крайност, като казва, че се подготвя само за провал. Той работи на финансовите пазари и вярва, че всичко в крайна сметка ще се срине, ако чакаш достатъчно дълго.

Но това е екстремен възглед и моят опит показва, че не е много практичен. Ние не се опитваме да се наслаждаваме на провала. Това не е нормално. Ключовото умение е да осъзнаеш, че провалът е част от реалния бизнес и реалния живот. Целта не е да свикнеш с него, целта е да не го забравяш, а важната цел е да се увериш, че нито един провал не е фатален.

В бизнеса някои провали са по-големи от други. Всички те струват време, пари и ресурси. Но ключовото е да се увериш, че нито един провал на даден проект не може да унищожи целия ти бизнес.
Има две стъпки, които трябва да направиш, за да постигнеш това. Първо, ментално се подготви да се провалиш, независимо от всичко. Имам страхотен пример за това, но ще ти го разкажа по-късно. Доста е забавен.

Второ, когато правиш стратегическо планиране, мисли какво може да се обърка. Увери се, че нито един потенциален провал не може да парализира целия ти бизнес. Винаги имай резервен план.

Винаги имай нещо, на което да разчиташ. Мисля, че това е много важно умение. Не е нужно да си завършил бизнес училище, за да го усвоиш. Не е трудно да се научиш, а ще свърши за теб чудеса.

Това беше първият тип провал, който исках да спомена.

Вторият тип провал е дори по-интересен. Аз съм предприемач и съм стартирал сам от нулата. През годините израснахме и сега сме глобална компания, имаме клиенти по целия свят. Ако си като мен и си постигнал толкова много неща като предприемач, е много лесно да попаднеш в капана на мисленето, че си по-умен от всички останали.

Имам предвид, че не би започнал собствен бизнес, ако не си мислил така, нали? Мислиш, че знаеш нещо по-добре от другите, за да започнеш този нов бизнес. И ако си много умен, ще можеш да предвидиш какво ще иска пазарът и какво ще искат клиентите.

Това е заблуда. Това е най-голямата грешка, която можеш да направиш в дългосрочен план. Вероятно знаеш няколко неща по-добре от другите. Имаш експертиза в няколко области, но това не означава непременно, че си много по-умен от другите.

Едно нещо е сигурно, никога няма да можеш да вземаш решения вместо другите. Това е много често срещана грешка. И тук говоря от опит.

Имам история за това. Преди години Нетера инвестира в проект, който нарекохме White Label DTH. Бяхме първите, които излязоха с идеята да предоставят директни сателитни услуги до дома като услуга на телеком операторите, така че те веднага да могат да ги предлагат на крайните си потребители без да инвестират милиони долари в оборудване и други капиталови разходи. Ние излязохме с идеята. Видяхме възможността. Представих я на индустриални форуми. Бяхме първите. Беше толкова хубаво за операторите да имат такава услуга, която не могат да си позволят сами, и могат да я купят от нас.

Това ме заслепи. В ума ми пазарът беше пълен с потенциални клиенти. За мен това беше достатъчно. И инвестирах значителна сума - колкото инвестиционните ми възможности за няколко години напред. Изхарчихме всички пари. Направихме всичко, което трябваше, и бяхме готови за големия момент.
И тогава, ... никой не реагира. Само една компания се заинтересува половинчато, но не беше готова да инвестира време и пари. Очаквах да имаме поне 10, 20 или 30 клиента. Големи клиенти, които да харчат десетки хиляди долари месечно. Това трябваше да бъде голям бизнес. Но не се получи. Не започна. Не полетя.

Забавното е, че тази история се разви неочаквано. Получих обаждане от една африканска компания, която имаше нужда точно от това.

Подписахме този красив договор и започнахме да работим с тях, както го бяхме замислили. За мен тогава това беше потвърждение за пазарна реализация. „Вижте, бях прав. Успях да го направя. Дойде този добър клиент. Проработи“. Но с времето осъзнах, че съм грешал. Не може да имаш бизнес модел с един клиент. Това просто не е вярно.

Краят на историята е, че не загубихме. Но ако не беше този конкретен клиент, можехме да сме в много лоша ситуация.

Сега, поглеждайки назад, не приемам африканския клиент като доказателство за пазарна реализация. Гледам на него като на късметлийски удар, синя птица, проект, който ми спаси кожата.

Но това беше много повече съвпадение, отколкото нещо, на което трябваше да разчитам. Големият пазар, който очаквах, изобщо не се материализира. Така че, основният урок от цялата история е - никога не мисли, че си по-умен от пазара.

Може да виждаш възможността и потенциалните клиенти да се интересуват. Може да е в техния най-добър интерес да купят. Но трябва да се подготвиш, да говориш с тях и да получиш предварителна обратна връзка и може би дори някакви ангажименти, че ако го направиш, те ще участват.

Предприемачите често пренебрегват основите на бизнес развитието и продуктовото развитие в своя ентусиазъм да осъществят новите идеи. Страхотната концепция не е достатъчна. Търговската жизнеспособност също е важна.

Не подценявайте обратната връзка, която получавате от вселената. Трябва да проучите задълбочено пазара, за да сте сигурни, че сте добре позиционирани и че сте правилният човек да го направите. В противен случай ще се провалите. Така че това беше вторият урок.

Сега, първата забавна история, която споменах. Опитвахме се да подпишем договор, за да стартираме MVNO тук, в България. Това е мобилен виртуален оператор. И ние трябваше да бъдем първите на пазара. Преговаряхме с мобилните оператори да ни дадат да ползваме мрежите им, но те имаха опасения, че ще ги конкурираме.

Забавният разговор беше с един от изпълнителните директори на мобилен оператор. В един момент той реши да бъде честен с мен и каза: „Не, няма да ти дам MVNO“. Попитах го защо и имах всички аргументи защо трябваше да ми го даде. Той каза: „Не съм сигурен, че ще успееш“.

Бях стъписан. Чудех се какво има предвид. „Как можеш да си сигурен, че ще успея?“ – го попитах. „Ти само неща, които си сигурен, че ще успеят, ли правиш?“, а той ми отговори: „Да, разбира се!“.
Звучеше като шега за мен. Той беше изпълнителен директор на една от най-големите компании тук.

Мисля, че никой никога няма да бъде успешен с такова мислене. Но също така осъзнах, че и това беше част от живота. Някои компании са твърде големи, за да се провалят. Повечето обаче са като мен – ние трябва да работим упорито, да поемаме рискове и да се проваляме от време на време, за да успеем. Трябва да взимаш важни решения всеки ден. И някои от тези решения ще се провалят. Трябва да си готов за това. В противен случай не можеш да се развиваш. Няма напредък без провал. Това е пълна заблуда.

Елла: Значи всички ще се провалим, но не го оставяйте да ви убие. Провалът е част от живота. Ако не можете да го избегнете, можете просто да се отпуснете и да му се наслаждавате. Това ли е твоето мнение?

Невен: Не му се наслаждаваш. Просто живееш с него. Провалът ще се случи – трябва да го знаеш и да се научиш да го преживяваш.

Всичко се променя. Това е един от основните закони на вселената. Ако всичко се променя, и си се провалил, добре, следващия път може да успееш.

Ако си успял, добре, следващия път бъди внимателен. Всичко се променя. Ако го приемеш, тогава нито един провал не е провал, и нито един успех не е постоянен. Това е същността.

Елла: Как се справяш с неудобството от провала в професионален смисъл?

Невен: О, не знам. Трябва да попиташ някой психолог за това. Но определено, не се напивайте!

Елла: Сигурен ли си? Защото обикновено това изглежда да работи поне като моментно решение.

Невен: Е, може би просто аз не обичам да се напивам. На мен не ми върши работа. Вместо това отивам да тичам, ходя на рафтинг с каяка ми и се занимавам с други подобни неща. Това е най-добрият ми начин да се справям с провалите.

Елла: Когато бягаш, караш каяк или нещо друго, това разсейва ли те, или го приемаш като нещо, което помага на егото ти да се справи с нараняването?

Невен: И двете ги има. Първо, егото ти трябва да знае, че можеш да направиш нещо добре. Когато съм унил, просто отивам да мия чиниите. И си казвам – ето, поне тази работа можеш да я свършиш както трябва. Другото е да се почувстваш част от нещо голямо, което няма да те провали. Затова ходя да бягам и да карам каяк в бързи води.

Няма как да се самообвиняваш, докато си в средата на бурна река и водата около теб бушува. Ако не внимаваш, можеш да се удавиш. Ставаш част от водата, част от енергията, част от нещо, което винаги работи. А природата винаги работи.

Елла: В компанията някой има проект или голяма идея, но се проваля. Колегите започват да му се подиграват. Той трябва да се справи с неудобството. Какъв е твоят съвет?

Невен: Много е трудно в такива моменти. Хората имат нужда от някой, който да ги подкрепя. Мой служител винаги имаше проблеми с парите. Няколко пъти идваше при мен да иска заеми от фирмата, за да изплаща свои дългове. Мислех, че има проблем с хазарта.

Давахме му пари, накрая ги изплати. Един път реши да сподели и така разбрах, че навремето е започнал бизнес с приятел, но за съжаление, начинанието се провалило. Изгубили стотици хиляди.лева. Приятелят му изчезнал, а той поел целия дълг. Семейството му изпитвало финансови затруднения в продължение на години. Чувстваше се зле – тежко провален.

Бях удивен. Казах му: „Ти, приятелю, си се провалил и си оцелял. Трябва да се гордееш с това, защото колко хора дори не са опитали? Бил си достатъчно смел да опиташ. Е, провалил си се. Не е краят на света. Както виждаш, ти попита, ние помогнахме и ти успя да се справиш. Следващия път ще знаеш какво да направиш по-добре“.

Той е един от най-добрите, лоялни и трудолюбиви хора, които съм виждал. Така че, в ситуация като тази, не обръщайте внимание на хората, които ви се присмиват. Просто намерете хора, които ви подкрепят. Винаги ще откриете такива хора около вас.

Прочетете още авторски статии на Невен Дилков, като посетите неговата страница във Forbes Business Council.